ХуЛитери - пионери

Хумур


Веселите и бойки ХуЛитерчета,
прилежно дращим като пионерчета.

Надзора ни строг от милиционери

Администратора
гледа трудът сизовски на ХуЛитери.

Black Cat

Пръстчето размахва "черната ни котка"*,
и сръчно,с гъвкавата си походка,
между цапаници наши се провира
но в носовете ни не ги завира.

Лъвове и пантери други,милостиви,
побутват ни с големите си моливи,

Хипо
с обич произведения публикуват

Angela

и на тронът си висок те не се надуват.

Весели и оптимистични ХуЛитерчета,
към бъдещето крачим като пионерчета,
за поколенията бъдни ние дишаме,
че в историята нова/може/да се впишеме.

Бургас,23.08.2005 г.

Ех псевдоними

Хумур

Под псевдоними разни се крият имена,

около себе си са издигнали стена

и за участ моя,макар и не много зла,

за срамотия често ставам,и то каква?!

Като срещна псевдоним,приличащ на жена

облизвам се,но настава после тя една

- на мъж някакъв налетял съм,леле мила,

по - добре да бях лежал в черна могила.

Написал някой стихчета за мъжа любим

и аз послание отпратих,в дух “интим”;

като помислих достатъчно сериозно,

получи се нещичко,много смехотворно.

Да съм обратен,някак може и да мине

тихичко,но реномето ми ще се срине

- на старичък и вечно жаден мераклия,

та остава в миша дупка да се скрия.

Някой псевдоним подминавам мълчаливо,

но разбирам,че било зайченце игриво

- тюхкам се и крещя,на компютъра,ядно,

и оплаквам се от късмета си,страдално.

Ех,съдба,съдба,отново май ме изигра,

и тъй като хормона е сладичка игра,

защо ли точно мене,бедният,ти избра?

До старостта дълбока няма да разбера!!!

Ще се оправя ли в този свят модерен,

да усетя духът му мъничко перверзен?

До тогава,мълчаливо,ще си потрая

и дано мистерията да разгадая.

Послеслов:

Ха сега,всички вие продължете

и в модерното ме посветете.

Бургас,17.12.2005 г.

Горките голтаци

Хумур

В сайтовете щъкат жени,разни,

умни и красиви,но с чанти празни;

душите на мъжете страстно искат,

но разочаровани после пискат:

ах,портмонето му май си е празничко,

захванах се с него малко раничко,

мерцедес все още си няма беднякът,

къде ли така е тръгнал,сиромахът.

Що ли се не пръждоса,вече миличкият,

а и инвалид се оказал горкичкият.

Умен ли? Че в умът му парички няма

а само някаква си романтична яма.

Кой ли го е пуснал в този виртуал,

в “Сладура” ги дебнат,там не е влезнал,

но в “Елмаза” подличко се промъкна

и щуротии в мозъците пръкна.

За любови разни там си все писува

и богини на хартията рисува;

ха млъкни,че богините ни додяха,

те във миналото взеха че измряха.

Кой пък казва че всичките сме лейди,

от тях стоим на милиони педи;

ние сме жени,красиви и практични,

искаме мъже,с пачките обични.

В басейните мечтаем да си плуваме

и с милионерите да лудуваме;

любовта запечатана е с парите,

без тях много скучни остават си игрите.

Ах,защо ли милият ми го няма

в джобът си със пачката голяма;

мъже тука пъплят,разни голтаци

и не чувстват че са пълни простаци.

Но ние сме жени,красиви,игриви,

щастието си чакаме,търпеливи;

в душите на богатите ще бръкнем

и пачките им набързо ще измъкнем.

Бургас,25.09.2005 г.

Шеги

Хумур

Спомени от търговската

гимназия

В миналото незабравимо
да се гмурнем без тъга
и с усмивки на лицата
да пуснем някоя шега.

Бяхме младички теленца
и Големанов ни въведе,
а на балът във “Приморец”
воловци,кравички изведе.

Образи големи бяхме;
в любов и клинчене добри,
но пред черната дъска
стояхме с клепнали уши.

Чудесната ни паралелка
на школото бе дисципа,
но Богданова ни подсказа
как се учи,със камшика.

Стокознание обичахме,
но някога и писва,
та Костакиев подвеждахме
Парижът да описва.

Райка,наш,та ясновидка,
към Европа ни поведе
- много късо се подстрига
и “Брюкселският дъжд” въведе.

Дълбоко мислещият Тото
на Въндева “муца” каза,
но учителката стара
зад него точно се оказа.

Калканджиева,към Дочка,
мазнички слова отправи,
че момичето красиво
на сляпо вчера се направи.

Нашият пък Николайчо
на уроците все дреме;
от работата по вагони
той за сънчо няма време.

Девойките ни пафкаха
цигарки в школското котелно,
и всички там се озовахме
защото тъй било модерно.

Агенцията ни всезнайна
не пропусна новини:
кой със гадже обзавел се,
коя купува пелени.

Марчето ми се усмихна
и сладки мисли породи,
но бързо леко се изплъзна
а меракът си седи.

Имаме си ний девойка,
стройна е като фиданка
и очите не отлепях
по физическо от Янка.

А Морфинчето се смее
и къдриците развява,
и с усмивки дяволити
гаджето дарява.

Пенка все през цайси гледа,
тихичка е като вода,
но на балът появи се
с брачен пръстен на ръка.

Тони,със усмивка тънка,
на батко сложила капан
и без да се замисля
мустакът скочи в него,сам.

Често смешки ни разказва
артистичната ни Нели,
но в животът ни труден
дали десятката уцели?

От какичките Коста бяга,
глава извръщаше дори,
но малолетка той подмами
и Данчето го подмлади.

Къчо дълго ергенува,
че за младост имаше мерило,
но младата върбичка Тинка
дъртака вкара под венчило.

Завързал вратовръзка Стефко,
и той със младо се вреди
и с годините,полека,
деца и внуци нареди.

Морфата в село закисна,
и бизнес завъртял е май,
и продавачки си подбира,
и всички хубавки,комай.

Пешо в митници потънал,
проверявал мафиози
и дали и той,кат, всички
рекетирал и тоз и онзи.

На поход по баири бяхме
с гледки идилични,
със случки разни,смешни
но винаги почти прилични.

Дережановата Капка
на “Алеко” си изпати
но виновниците после
при директора не прати.

Дебеличкият бати Коста
на бисквитките посегна
така,че гладничката Капка
побесняла си полегна.

После Пешо Димов
в леглото пъхна котарака
и изплашена,горката,
Дережанова изплака.

А мен хормонът ме удари,
красива кака си избрах,
но скоро яко си изпатих,
та костите едвам събрах.

По чужбината подирих
гаджета с очички сини;
поживях в места студени
единадесет години.

Към река далечна жълта,
с бадемовите си очи,
еротично ме примамваше
девойка,и успя почти.

Там оризец хапват много
и сексът често упражняват,
но народът си безчислен
сами си нека умножават.

Плюх си на петите бързо
та в Родината се върнах,
но под секрет ще ви прошепна
- жълтата река не зърнах.

Сведения други нямам,
агенцията ни мълчи,
но при всеки нещо има,
нима сме ангели добри?

Извинете за шегите
и без обиди разни,моля,
че да вършим щуротии
мечтаем всичките на воля.

Бургас,25.06.2003 г.

Справедливост

Хумур

на Тинчето

и Ицо

Бисквитки шоколадени Тинчето лапа

а чичо Киро празната кутия зяпа;
бавно,тежко,с мъка слюнките преглъща
и от кутията погледът не извръща.

Справедливост няма в лудият ни свят:
с гаджета красиви Ицо е богат
а друг мечтата да си сбъдне,иска,
но с девойка да учи,не му стиска.

С Мефистофел днес ще сключиме облог,
красив и млад да ме направи,като бог:
с Тинчето да учиме във института
и бисквитки сладки да хрупкам до насита.

Стихчетата,младежи мили,прочетете
и на смешни рими леко се усмихнете;
на чичо Киро мечтата осъществете
и със старикът сладко,сладко похапнете.

Д.Езерово,08.06.2003 г.

Поликлиника

Хумур

На най-чаровният екип
в Бургас
ЗАКАЧКА

Често посещавам поликлиника до дома

и посрещат ме засмени лекарка и сестра.

Доктор Димитрова кръвното ми проверява

а сестра Стоянова усмивки ми дарява.

Само за да зърна красивите им лица

болести измислям като малките деца.

Няма подходящите за този грях отрови

затуй да ме преглеждат са винаги готови.

Щом Петър ме възнесе в чертозите небесни

горе,кой ще ме преглежда,момичета чудесни?

В командировки ще идвам,но не се плашете

а за слабостта човешка рецепта напишете!

С широки усмивки закачката прочетете

и на твореца нескопосан глупостта простете.

Но вие,девойчета,наистина сте чудесни

и заслужавате цветя и най-красиви песни.

Бургас,21.08.2002 г.

Село Кости

Хумор

В средата на селото църквата се кипри,
на площада равен търговията се шири:
магазини,ресторанти и дискотеки разни,
а къщите безбройни,гордо клюмнали,са празни.

Дядовци и баби със игривата походка,
кръшно тръгнали на сгледа а и на разходка:
хлебче,сиренце,маслинки и мастичка да си купят
но ромите социални успели да ги изкупят.

Развлечения специални бъкат си в селото:
кукуригу петлю повежда в тъмното хорото,
а добичетата разни за похода се стягат
и вечер от млекцето виметата се напрягат.

В долищата,край селото,весело лисици кявкат
а от дворовете селски жално псетата джафкат.
Невестулките пък нощем гостуват на петлите
макар,че с резета заключени са вратите.

Транспортът микробусен модерно се наложил,
но не дай боже зима и отново се изложил.
Мълниите микробусни по чудни дупки си летят
а бабичките гледат към небето да не полетят.

Спаси ни боже,рано ни е,кръстят се горките;
още дълго ще походим за гъбки в горите,
а внучетата,от Велека,рибка ще ни наловят,
ако до година поне успеят да се появят.

Отсреща се мъдрят древните руини на “РЕЗВАЯ”,
стопанисвани после от кооперация “ВАЯ”.
Сега там се кълчат ромите ни специални
и пекат козичките ни,тихичко “прибрани”.

Та картинката е ясна,драги ми съселяни:
със фабрика “РЕЗВАЯ” хората са изселени;
младите се не връщат и в градове се подвизават
а в селото,празни курници,лисани подминават.

Бургас,20.10.2002 г.