ВИДЕНИЕ

Любовна лирика

на

Стаматка

В среднощна,самодивска,тишина
промъкнах се в сънят ти безметежен.
В постелите на морната луна
жадувах да те любя,с шепот нежен.

Погалих страстно топлото ти тяло
и с целувки,жарки,покривах го навред.
От копнежите погълнат всецяло
щастие не съзрях в живота ни напред.

Да разкъсам брачните окови не посмях;
децата мили сърцето не прежали,
но в бъднините твоят мил и искрен смях
пламъкът на обичта не ще разпали.

От къдриците скъпи за спомен отрязох,
погледнах ликът ти,прощално,с любов
а после тихо,мълчаливо,си излязох
и потънах бавно в нощният покров.

Когато,самотен,затъгувам във ноща
спохожда ме видението незабравимо;
на бурната ми младост несбъдната мечта
отлетяла в миналото необратимо.

Обзор-Бургас,1971-2002 г.