Икона

Любовна лирика

на Наталия Виволанец

гр.Самара

Появи се,мила,в светът ми скучен,
млада и красива,с чар неустоим;
горестта помете като вятър бурен
- пред неизвестността,притихнали,стоим.

Мечти,надежди - отдавна ги погребах,
към залезът закретал с примирение,
но младостта връхлетя и аз се стреснах,
в красотата взрял се с възхищение.

Бяла светлина прониза тъмнината
на ноща страдалска,прихлупила светът
- тъга и горест прогони от душата
и страстите вечни пламнаха с лъчът.

Затуптя сърцето в ритъма забравен
на желания и блянове от младостта
и светът отново красив е и забавен
с въжделенията си древни на страстта.

На вяра нова икона си,Наталия,
пред нея коленича с упоение,
да се сбъднат младежките ми мечтания,
да получа за страстта си опрощение.

Бургас,19.11.2005 г.