Обсипваше ме Людмила с нежни милувки
и недъгът телесен,от детство,не я смути.
Усмихната ме посрещаше тя с целувки
но мина време и започна нещо да горчи.
…………………………………………………
От любимата предаден,отлетя и обичта
а грешката наказах бързо със раздяла.
Заживя с порока и не получи помоща
която,мисля,заслужаваше я цяла.
В Бургас дойдох и вихърът ме завъртя
на животът труден,и в беди попадах.
Не успях Людмила отново да приютя
и не съпругата,а себе си наказах.
Прости ми мила,ръката с обич не подадох
за помоща,когато ти попадна във бедата
и след опитите плахи щастието продадох
на знаци не повярвал,разставени от съдбата.
В миналото щастливо копнея да се завърнем
и в небитието грешките ни да отпратим,
а в бурите сърцата си с нежност да обгърнем
и залезът на живота в обич да изпратим.
Бургас,22.02.2004 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар