Ф Е Я

Любовна лирика



на Марина Чудо
гр.Владивосток

В просторите безкрайни на Русия,
където свършва твърдта на Земята,
мечките където бродят,и ония
страшни тигри,царете на тайгата,



по пътят дълъг,страшен,сред гъстата гора
заблудил се,приседнах аз на нисък пън.
Уморен и жаден,от потока пих вода,
и някак бързо потънах в странен сън.

Прекрасна фея на мен ръка положи,
с воал вълшебен телото ми обви;
палката,където е сърцето,сложи
и с очите си омайни,ме плени.

Душата ми страдална тя затвори
в клетката златна на своето сърце;
от клетката,дори да се отвори,
не ще изляза,даже носен на ръце.

За името попитах чудното създание,
спуснало се по повеля на небето.
С усмивка влезе в морното съзнание,
името“Настя” промъкна се в сърцето.

Живеела е нявга дълго на луната
- плащът изтъкан е от лунните лъчи.
Да раздава обич е слязла на Земята,
но в мисията си трябва да мълчи.

Нарушила повелята свещенна,
пред взорът ми изумен тя се промени.
Жена пред мен стоеше,съвършенна,
и всичко,сред тишината,се измени.

Забълбука бързо студеният поток
а водите му,от чудото,потресени,
понесоха Настася към Владивосток.
Природата и аз гледахме унесени.

Последвах потока,станал е сега свещен
,към морето,след душата ми пленена.
На брегът поседнах,от луната осветен,
да отдъхне снагата ми уморена.

Вълна ме плисна и видението свърши;
побързах приказката чудна да опиша.
Очаквам приказката Настя да довърши
и краят,неизвестен,в рими да запиша.

Бургас,28.08.2005 г.