В сайтовете щъкат жени,разни,
умни и красиви,но с чанти празни;
душите на мъжете страстно искат,
но разочаровани после пискат:
ах,портмонето му май си е празничко,
захванах се с него малко раничко,
мерцедес все още си няма беднякът,
къде ли така е тръгнал,сиромахът.
Що ли се не пръждоса,вече миличкият,
а и инвалид се оказал горкичкият.
Умен ли? Че в умът му парички няма
а само някаква си романтична яма.
Кой ли го е пуснал в този виртуал,
в “Сладура” ги дебнат,там не е влезнал,
но в “Елмаза” подличко се промъкна
и щуротии в мозъците пръкна.
За любови разни там си все писува
и богини на хартията рисува;
ха млъкни,че богините ни додяха,
те във миналото взеха че измряха.
Кой пък казва че всичките сме лейди,
от тях стоим на милиони педи;
ние сме жени,красиви и практични,
искаме мъже,с пачките обични.
В басейните мечтаем да си плуваме
и с милионерите да лудуваме;
любовта запечатана е с парите,
без тях много скучни остават си игрите.
Ах,защо ли милият ми го няма
в джобът си със пачката голяма;
мъже тука пъплят,разни голтаци
и не чувстват че са пълни простаци.
Но ние сме жени,красиви,игриви,
щастието си чакаме,търпеливи;
в душите на богатите ще бръкнем
и пачките им набързо ще измъкнем.
Бургас,25.09.2005 г.
