С Т Р А С Т

Любовна лирика

на Стeфка

В залезът на живота бурен и често труден

в сърцето се всели страстта необуздана.
Покоят си загубил,нощите изпращах буден;
мечтаех за жената млада и лъчезарна.


Омъжена дама да любя,обсеби душата
желание греховно,на страстта висок залог.
Съблазнени от Луцифер,потънахме в бездната;
там Мефистофел предлага неизгоден облог.


От страх се свива и тупти тревожно сърцето
при погледи чужди и среща с познати,случайна.
Промъкване тихо,прещраква гръмко резето,
набързо се вмъква и скрива се жената омайна.


Любов крадешком и секс,пределно експресен,
без трепетите сладки и изгарящи милувки.
Последни конвулсии на пламъкът нежен,
обличане трескаво и раздяла без целувки.


Изкупление очаква в новият,бъдещ,живот
душите ни,осъдени за днешните прегрешения;
през прагове незнайни ще теглим кармичният хомот
и ще грешим отново,роби на сладки изкушения.


Кръгът се завърта и хлопва демонската паст
увлякла ни в поредният капан,сатанински;
няма спасение от сладката греховна страст
заложена в предците ни,в раят Едемски.

Бургас,04.09.2002 г.